Атанас Хранов с изложба разбива клишето за първата любов с изложба
След дълготрайно и осезаемо неявяване, Наско Х. се завръща в компанията на летящ охлюв, който си проправя път измежду невероятни механизми през вселени, в които е видял дребни светици и плаващи градове. Героят на Александър Секулов споделя нови истории за остарели любови, за пътешествия през времето, за часовници, които демонстрират безвремие, за лица, чезнещи в други светове от черен пипер и напълно детско краче.
Прочетете още
Пътищата на художника Атанас Хранов и писателят Александър Секулов за следващ път се пресичат в новата изложба със заглавие „ НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ ” . Щастливо съвпадане среща двамата през днешния ден в София, където в изложба „ Ракурси ” ще бъде открита експозицията, а в книжарница „ Гринуич ” Александър Секулов ще показа новата си книга „ Възхвала на провинцията ”. Дълго другарство и доста общи каузи свързват двамата бележити пловдивчани, които избират най- разнообразни изразни средства, с цел да покажат „ безкрайната любовна история на града ни с времето ”.
В новия си цикъл картини Атанас Хранов споделя за вълшебен облици на хора и места, които чезнат във времето, постепенно се утаяват в сините убежища на спомените му и още веднъж изплуват, с цел да се трансфорат в нови светове.
„ Темата на изложбата е дефинирана от Сашо доста добре- нещата, които се разпадат във времето, тези неща, които си видял, претърпял, премислил, тези неща, които са се сбъднали или не са, те се разпадат на някакви елементи, само че по-късно се събират още веднъж и образуват нещо напълно ново и друго. Което в действителност си самият ти. Това са както любовите, по този начин и пейзажите и всичко, което може да ти се е случило. От всяко нещо като се утаи, някаква част остава в теб ” споделя Атанас Хранов
„ Наско Х. отвори очи измежду странна мъгливост, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от порти, златни нимби към главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени клипси на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна наслойка, железопътни стрелки, плуващи като риби против течението на времето, елементи от стоманени сирени, в които свири само вятъра. ” /А. Секулов/
Художникът преглежда механизмите като човешката част от пейзажа. Те се появяват като прецизни репери в платната.
„ Едно е да гледаш море и скали, друго е, когато е сътворено от човек – да вземем за пример пристанище. То е един огромен механизъм. Той е обвързван с пътешествията, със напълно други чувства. Изобщо като гледаш очовечената част от пейзажа, всяко едно поселище е някакъв тип зъбчати колела, като всяко от тях си има своята задача.
В този миг Наско Х. усети и вятъра. Бавният, меден, тръпчив, бароков, вежлив, ненагледен, лилав, само че и тъмнозелен, тъмносин, тук-там небесносин, само че и светещо жълт вятър, който носеше другите механизми из транспарантния въздух. И освен ги носеше, а като че ли с невидими пръсти и с божествено самообладание на библиотекар, часовникар, откривател, инженер, алхимик, стихотворец, художник и математик ги сглобяваше отначало. Всичко това мощно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън. Виж ти, като че ли всичко се е разпиляло на съставните си елементи и някой го сглобява още веднъж, сподели си той на разум. От възклицанието Наско Х. една не се разсъни. После усети по какъв начин бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъгливост. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. / А. Секулов/
Хранов споделя, че в платната има доста конкретика, само че детайлите в картината не са съответни знаци, а по скоро метафори. „ То може да носи напълно друго обръщение – да вземем за пример порцелановата чаша носи усета за порцелана като тази гладка и твърда материя, която се опълчва на нещо меко и нежно като плод ” споделя той. В изложбата има 5 женски портрета, само че те на са на съответни дами.
„ Говорим по-скоро за чувство, за знаци. Не съм правил портрети на съответни хора. Както и няма пейзажи от съответни места, само че има късчета от Кавала, Скопелос, Лесбос. Това са мои персонални пейзажи. Нещата, които са се утаили през времето ” споделя Атанас Хранов.
Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, намерения си, че не първата, а последната обич е онази, с която те подарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, като че ли на разум преповтаря пътищата из живота, който му предстои… Толкова високо стигна Наско Х., че съумя да види по какъв начин всички механизми са се подредили в една съвършена серпантина. Стрелките сочеха верните направления, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара… Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първичен проект! После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттова той видя мъглявината да пълзи като един летящ и изцяло благополучен охлюв./А Секулов/
- Защо не пуши охлювът? Обикновено твоите животни са буйни пушачи?
- По време на полет пушенето е неразрешено!
Охлювът е спиралата. Всички спирали в света се завъртат по еднакъв метод. Всичко в природата, което е под формата на серпантина е завъртяно по еднакъв метод. Не е ясно за какво. Но да обобщим – изложбата е прослава на последната обич. Опитвам се да преработя клишето за първата обич. Последната е най- значимата. И най- хубавата.
Атанас Хранов за другарствата и доказателствата за целостта на живота
Обичам да описвам историите, претърпени с художника Атанас Хранов, тъй като – в множеството случаи – са извънредно безполезни и лишени от прагматична логичност.
С художника Наско Хранов, с който не сме нито дует, нито тандем, нито дуо, нито равнобедрен триъгълник или каквато и да е била друга геометрична форма, а просто и единствено другари, които се забавляват с това, което правят, ни канят да създадем галерия на фестивала на изкуствата „ Аполония ” – картини и истории върху винил. /А. Секулов, „ Възхвала на провинцията ”/
- Със Секулов постоянно разказвате истории, претърпени дружно. Но в множеството случаи наподобяват разнообразни.
- Винаги има разлика. Всеки пречупва обстановката по друг метод. Но това, че отрязаха текста от винилите от въпросната изложба- това го виждаме по еднакъв метод. Всъщност това ни събира и ни забавлява и по тази причина сме работили толкоз, тъй като по някакъв метод усещаме света по подобен метод.
-Щастливо съвпадане ли е двойната премиера в София или към този момент се чудите по какъв начин да поделите гостите?
- Много е щастливо дори. Ние ги сплотяваме много свястно. Аз вземам участие в неговата книга, а той взе участие в моята галерия с текста и заглавието, което този път е напълно негово. Щастлив съм, че Наско Х. още веднъж оживя. От много време не се беше появявал. Но с тази галерия си спомнихме положителните остарели време, в които всяка галерия беше с една история за Наско Х. Отдавна не бяхме правили нещо обвързвано двамата и това за мен е добре пристигнало.
- Липсваше ли ти Наско Х.?
- О да. Това беше един облик, който събираше историите на всички другари на Секулов. Наско Х. не постоянно е Наско Хранов, само че високия художник, който живее на тепето е подобаващ облик, който да събере историите на всички останали. Самият метод, по който се появи и заживя Наско Х. като воин е една обособена история, която някой ден ще се опише. Беше красиво премеждие, което се разви във времето.
- Трудно оцеляват другарства сред създатели. Егото нормално надвива. За същинското другарство се желае възходящ кураж, споделя Секулов.
- Не сме го предизвиквали с нищо. Нашите планове не са били свързани с нещо, от което се печели. Правили сме ги да се радваме и забавляваме. Затова и не е имало конфликтни точки. Плюс това, също така ние сме другари в живота, което ми е доста важно- даже по –важно от това да вършим нещо дружно. Това е повода. Ако въобще би трябвало да търсим някаква причина. Важното е, че сме живи, здрави, вървим напред и съумяваме в това, което вършим. Радвам се, че Сашо избухна по този метод през театъра и направи изключителни неща. Толкова е хубаво да усетиш, че приятелят ти е намерил нещо което същински схваща и го вълнува и по тази причина се получава толкоз добре.
- Споделяш ли неговата доктрина, че преднамерено „ не виждаме извисените и духовни хора, тъй като те са укор към мързеливото ни национално живеене в перманентната ни революция ”?
- О да. Той има доста фундаментални прозрения. Много го бива да формулира тези.
- Очевидно и заглавия за изложения!
- Аз нормално се съпротивлявам на заглавията му. Процесът нормално тече по –различно – той предлага нещо, което е доста поетично. Аз споделям, че това е прекомерно поетично и е по-подходящо за заглавие на стихосбирка. От там нататък започваме да го нагласяме. И постоянно имаме положително заглавие. Но този път си беше негово. За мое облекчение, несъмнено.
Прочетете още
Пътищата на художника Атанас Хранов и писателят Александър Секулов за следващ път се пресичат в новата изложба със заглавие „ НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ ” . Щастливо съвпадане среща двамата през днешния ден в София, където в изложба „ Ракурси ” ще бъде открита експозицията, а в книжарница „ Гринуич ” Александър Секулов ще показа новата си книга „ Възхвала на провинцията ”. Дълго другарство и доста общи каузи свързват двамата бележити пловдивчани, които избират най- разнообразни изразни средства, с цел да покажат „ безкрайната любовна история на града ни с времето ”.
В новия си цикъл картини Атанас Хранов споделя за вълшебен облици на хора и места, които чезнат във времето, постепенно се утаяват в сините убежища на спомените му и още веднъж изплуват, с цел да се трансфорат в нови светове.
„ Темата на изложбата е дефинирана от Сашо доста добре- нещата, които се разпадат във времето, тези неща, които си видял, претърпял, премислил, тези неща, които са се сбъднали или не са, те се разпадат на някакви елементи, само че по-късно се събират още веднъж и образуват нещо напълно ново и друго. Което в действителност си самият ти. Това са както любовите, по този начин и пейзажите и всичко, което може да ти се е случило. От всяко нещо като се утаи, някаква част остава в теб ” споделя Атанас Хранов
„ Наско Х. отвори очи измежду странна мъгливост, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от порти, златни нимби към главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени клипси на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна наслойка, железопътни стрелки, плуващи като риби против течението на времето, елементи от стоманени сирени, в които свири само вятъра. ” /А. Секулов/
Художникът преглежда механизмите като човешката част от пейзажа. Те се появяват като прецизни репери в платната.
„ Едно е да гледаш море и скали, друго е, когато е сътворено от човек – да вземем за пример пристанище. То е един огромен механизъм. Той е обвързван с пътешествията, със напълно други чувства. Изобщо като гледаш очовечената част от пейзажа, всяко едно поселище е някакъв тип зъбчати колела, като всяко от тях си има своята задача.
В този миг Наско Х. усети и вятъра. Бавният, меден, тръпчив, бароков, вежлив, ненагледен, лилав, само че и тъмнозелен, тъмносин, тук-там небесносин, само че и светещо жълт вятър, който носеше другите механизми из транспарантния въздух. И освен ги носеше, а като че ли с невидими пръсти и с божествено самообладание на библиотекар, часовникар, откривател, инженер, алхимик, стихотворец, художник и математик ги сглобяваше отначало. Всичко това мощно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън. Виж ти, като че ли всичко се е разпиляло на съставните си елементи и някой го сглобява още веднъж, сподели си той на разум. От възклицанието Наско Х. една не се разсъни. После усети по какъв начин бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъгливост. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. / А. Секулов/
Хранов споделя, че в платната има доста конкретика, само че детайлите в картината не са съответни знаци, а по скоро метафори. „ То може да носи напълно друго обръщение – да вземем за пример порцелановата чаша носи усета за порцелана като тази гладка и твърда материя, която се опълчва на нещо меко и нежно като плод ” споделя той. В изложбата има 5 женски портрета, само че те на са на съответни дами.
„ Говорим по-скоро за чувство, за знаци. Не съм правил портрети на съответни хора. Както и няма пейзажи от съответни места, само че има късчета от Кавала, Скопелос, Лесбос. Това са мои персонални пейзажи. Нещата, които са се утаили през времето ” споделя Атанас Хранов.
Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, намерения си, че не първата, а последната обич е онази, с която те подарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, като че ли на разум преповтаря пътищата из живота, който му предстои… Толкова високо стигна Наско Х., че съумя да види по какъв начин всички механизми са се подредили в една съвършена серпантина. Стрелките сочеха верните направления, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара… Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първичен проект! После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттова той видя мъглявината да пълзи като един летящ и изцяло благополучен охлюв./А Секулов/
- Защо не пуши охлювът? Обикновено твоите животни са буйни пушачи?
- По време на полет пушенето е неразрешено!
Охлювът е спиралата. Всички спирали в света се завъртат по еднакъв метод. Всичко в природата, което е под формата на серпантина е завъртяно по еднакъв метод. Не е ясно за какво. Но да обобщим – изложбата е прослава на последната обич. Опитвам се да преработя клишето за първата обич. Последната е най- значимата. И най- хубавата.
Атанас Хранов за другарствата и доказателствата за целостта на живота
Обичам да описвам историите, претърпени с художника Атанас Хранов, тъй като – в множеството случаи – са извънредно безполезни и лишени от прагматична логичност.
С художника Наско Хранов, с който не сме нито дует, нито тандем, нито дуо, нито равнобедрен триъгълник или каквато и да е била друга геометрична форма, а просто и единствено другари, които се забавляват с това, което правят, ни канят да създадем галерия на фестивала на изкуствата „ Аполония ” – картини и истории върху винил. /А. Секулов, „ Възхвала на провинцията ”/
- Със Секулов постоянно разказвате истории, претърпени дружно. Но в множеството случаи наподобяват разнообразни.
- Винаги има разлика. Всеки пречупва обстановката по друг метод. Но това, че отрязаха текста от винилите от въпросната изложба- това го виждаме по еднакъв метод. Всъщност това ни събира и ни забавлява и по тази причина сме работили толкоз, тъй като по някакъв метод усещаме света по подобен метод.
-Щастливо съвпадане ли е двойната премиера в София или към този момент се чудите по какъв начин да поделите гостите?
- Много е щастливо дори. Ние ги сплотяваме много свястно. Аз вземам участие в неговата книга, а той взе участие в моята галерия с текста и заглавието, което този път е напълно негово. Щастлив съм, че Наско Х. още веднъж оживя. От много време не се беше появявал. Но с тази галерия си спомнихме положителните остарели време, в които всяка галерия беше с една история за Наско Х. Отдавна не бяхме правили нещо обвързвано двамата и това за мен е добре пристигнало.
- Липсваше ли ти Наско Х.?
- О да. Това беше един облик, който събираше историите на всички другари на Секулов. Наско Х. не постоянно е Наско Хранов, само че високия художник, който живее на тепето е подобаващ облик, който да събере историите на всички останали. Самият метод, по който се появи и заживя Наско Х. като воин е една обособена история, която някой ден ще се опише. Беше красиво премеждие, което се разви във времето.
- Трудно оцеляват другарства сред създатели. Егото нормално надвива. За същинското другарство се желае възходящ кураж, споделя Секулов.
- Не сме го предизвиквали с нищо. Нашите планове не са били свързани с нещо, от което се печели. Правили сме ги да се радваме и забавляваме. Затова и не е имало конфликтни точки. Плюс това, също така ние сме другари в живота, което ми е доста важно- даже по –важно от това да вършим нещо дружно. Това е повода. Ако въобще би трябвало да търсим някаква причина. Важното е, че сме живи, здрави, вървим напред и съумяваме в това, което вършим. Радвам се, че Сашо избухна по този метод през театъра и направи изключителни неща. Толкова е хубаво да усетиш, че приятелят ти е намерил нещо което същински схваща и го вълнува и по тази причина се получава толкоз добре.
- Споделяш ли неговата доктрина, че преднамерено „ не виждаме извисените и духовни хора, тъй като те са укор към мързеливото ни национално живеене в перманентната ни революция ”?
- О да. Той има доста фундаментални прозрения. Много го бива да формулира тези.
- Очевидно и заглавия за изложения!
- Аз нормално се съпротивлявам на заглавията му. Процесът нормално тече по –различно – той предлага нещо, което е доста поетично. Аз споделям, че това е прекомерно поетично и е по-подходящо за заглавие на стихосбирка. От там нататък започваме да го нагласяме. И постоянно имаме положително заглавие. Но този път си беше негово. За мое облекчение, несъмнено.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ